Личеше му, че е нов тук. На всички им личи първия път. Беше висок около 180 см., добре сложен, седеше сгушен в яката на велуреното си палто, свел поглед в земята и нервно мачкаше каскета си в ръце. Когато дойде неговият ред да се представи стана и с плах, неуверен глас каза:    -Здравейте. Казвам се Джон и съм.....алкохолик.    -Здравей, Джон.-отговориха вкупом десетината присъстващи в малката стаичка, отредена за ежедневни сбирки, на клуба на Анонимните Алкохолици към църквата Свети Антоан в Ню Йорк. С това последно представяне, а и след като разбраха, че Джон, на първото си посещение, няма да каже нищо повече за себе си, се изчерпа тазвечершната сбирка и участниците в нея леко-полека се насочиха към вратата. Джон излезе последен, постави смачкания каскет на главата си и пое в дъждовната нощ.    Така си представям моето първо посещение в клуб АА, ако в България имаше подобна организация, като американската. Е, може и да има, но аз не знам. А ако има, то аз няма да отида. Защото не съм алкохолик. Нищо, че пия без прекъсване повече от 15 години и че често консумацията ми на „твърд” алкохол надвишава литър. Това, разсъждавам аз, не ме прави алкохолик. Нито пък факта, че като пийна едно не мога да не си поръчам и второ, и трето, и т.н. Не ме прави алкохолик и това, че често пия до безпаметност. Демек, че на следващия ден не помня почти нищо, което се е случило след петата чашка. Дори и това, че повръщам в леглото не ме прави долен пияница. Дори и че ставам нощем да пийна едно, защото съм сънувал кошмар. Най-малко пък ме прави алкохолик фактът, че понякога започвам да пия от осем сутринта, с комшията. Напивам се, лягам да поспя четири-пет часа, после пак се събираме с него и отново се напиваме. Не, аз не съм пиянде! Все пак аз имам Воля. Нали преди седем-осем години отказах цигарите. Значи мога да спра и пиенето, когато си поискам. Едва ли ще е толкова трудно. Лесно е, решавам и спирам. Просто не искам. Не и днес. Не и тази вечер. Сега пак ми е нервно и ще си сипя едно. Само едно питие, после си взимам душ и си лягам. Днес отново имах тежък ден в работата. Шофирах цял ден в софийските задръствания. Карах се и псувах с недодяланите шофьори. Смотаните пешеходци също ме изнервяха, а да не говоря за колегите и шефовете ми. Освен това се прибирах повече от час към вкъщи и сега имам нужда да се успокоя с едно малко. Само едно. Ето, сипах си. Ръката ми леко потреперваше, докато си наливах, но аз знам, че това потреперване ще отмине бързо, след като пийна чашката на екс и няма да го има, когато понеча да си налея второто. О, да. Знам, че второ ще има, макар и тази вечер да се опитвах да се залъжа, че ще пия само едно малко или, в краен случай, голямо. Посягам към бутилката и се почва. Така е в последните петнайсетина години, но аз не съм алкохолик. Нали съм виждал алкохолиците какво правят. Ходят, бият се, въргалят се в калта и по тротоарите. А аз, основно, си пия вкъщи. Вярно, че чакам с трепет момента, когато първата, голяма, глътка ще се влее в гърлото ми, но нали не се въргалям в калта, а във всеки един момент мога да си легна в леглото. Е, понякога, жена ми ми помага да стигна до него. Понякога ме оставя да спя на стола, защото съм два пъти по-тежък от нея, но нали съм си вкъщи, а долните пияндури се валят в локвите, като прасета. А и повечето пияници, които познавам, са стигнали фазата да се напиват от малко, а аз съм пияч. Мога да надпия почти всеки. Не съм алкохолик, просто пия, защото ми е нервно. От много години ми е нервно. Всеки ден. Не си спомням дали първия ден, когато установих, че алкохолът ми действа успокоително, съм благословил създателя му, но толкова години се възползвам от целебните му качества. Е, на другия ден ми е лошо, гадно, вие ми се свят, но като си сипя едно се оправям, а ако с първото не стане пийвам още едно, и още едно. Естествено, когато не съм на работа. А ако съм на работа се моля час по-скоро да свърши работния ден, да се прибера и пийна малко. Да се успокоя. Жена ми иска да ме напусне. Казва, че много ме обича, но много съм пиел, а на всичкото отгоре съм и крещял, псувал, обиждал... Не помня такова нещо, явно е било след петата чашка. Но аз съм сигурен, че тя е виновна. Не може просто така да и крещя! Трябва да ме е предизвикала с нещо. Да ми е казала нещо накриво, да ме е обидила или, най-малкото, да се е опитала да ми вземе бутилката. Тя не разбира, че аз имам нужда да пия, за да се успокоя. Нима не знае, че имам воля и по всяко време мога да спра да пия?! Било я страх да отидем на заведение или в приятели, защото съм можел да се напия и да се скарам, сбия или нещо друго, с някой. И затова иска да ме зареже! Ами да ме напуска. Тъкмо ще мога да си пия сам, без да ми се пречка. Ще продадем дома ни, ще си разделим парите, а аз ще си купя малко апартаментче на морето. С изглед към него и ще го гледам и пия. Ще бъде прекрасно. Само аз, хубавата гледка и бутилка хубав алкохол. Може и някоя пура, но без да гълтам дима, все пак не пуша.  Отивам да си сипя още едно, че нещо се изнервих, докато пиша. Бъркам буквите, а мразя неграмотните писания..... Така е по-добре. Наздраве. Ще пия само едно, обещавам. Та, докъде бях стигнал?! Аха... дотам, че жената ще ме напуска, ако не спра да се наливам.Замислих се кое е по-важно за мен: да се чувствам добре, като пийна едно, или тя. Ох, и двете са ми важни. Естествено, аз без пиене мога, но няма да ми е комфортно. И без жена мога, но пак няма да ми е добре. А и, нали, все пак, аз не съм алкохолик, та и обещах, че ще се променя. И вечерта изпих само триста грама. Може и четиристотин да са били, но се спрях точно когато ми беше най-сладко. Тръгвайки да си лягам я погледнах победоносно: виждаш ли, мога и по-помалко да пия. А на сутринта, след като тя замина за работа, се събрахме със съседа, да си наваксам. Следобед спах, а като си дойде благоверната вече бях пийнал две, че нещо ми беше криво, но бях докарал приличен поглед.    Как стигнах дотук, ще се запитат някои! Оправдания много: такова ни е поколението-дете съм  на разведени родители; дете съм и на демокрацията-1989-та бях на 11 години; по-големите ме биеха в училище; скапана казарма; липса на работа, жилище,пари; преход... Познато ли Ви е?! Та затова пиех. А после! Имах хубава работа-мечтаната, но се оказа, че не е това, което съм си представял. Пак пиех. После друга работа, повече пари- по-хубаво пиене. Собствено жилище, нерви с майстори-пиене. По-голямо жилище и по-хубава работа, съотвено по-добре платена-повече нерви=повече пиене. Поводи различни, но като цяло последните петнайсетина години ми се въртят около това.    -А Вие пиете ли?    Не ми отговаряйте. Вашите отговори не ме интересуват. Нито поученията Ви, нито критиките. Аз не съм алкохолик, нали не се въргалям в калта, като ония...По-здраво стъпил на земята съм от много трезви!                                                                                                                                                                                                                     Анибал Верс’Ашавин

Честита 2013-та и много щастие през годината!

- Не е хич интересно, по скоро траги-комично! Така правят само лишените от разум и логика нещастни алкохолици. Но, лошото е там, че в последствие, те не могат да осъзнаят какви гнусни парцали са в обществото ни! Разбиват семейства, оставят нещастните си деца, интриганстват, заядливи и завистливи от факта, че обществото ги отбягва и фаталният край следва неминуемо.....
Алкохолика и пушача носят уханието на каруцар от животинския обор. Извинявам се за сарказма си към пиячите и пушачите, но за мене поста е много поучителен и възпитаващ! Добре си го написала приятелко! Леки и приятни дни.....

- Ти не си Ани Бал, ти си нейният опонент канибал. Като ти е толкова акъла продължавай с интригите си. Аз мисля, че трябва да правим тук култура, а не НИК-ова агентура. Не ме намествай във войната ти, заащото няма да ти чета никога повече постовете ти ДЖОН......

Не зная кой коя е Бал или не е Бал. Бъркаш ме с някой! Хубава нова година ти желая.